имаш моите адмирации...

...приемам поздравления

искам да не е толкова топло...

искам пак да е пролет...

Том Форд....

не много интересното

или иначе казано тъпото е, когато даваме безкрай много шансове. не е ли така? шанс за това,втори,трети опит, хиляда шестотин и четвърти... докога?
кога трябва да се спре? кога надеждата трябва да отстъпи място на реализма? кога трябва да си кажем "стига" и да плюем презрително върху жалките опити?

Когато мрак забули теменугите
и стихнат сънните гори..
еби им майката на другите
и в себе си утеха намери!...

Stand still my heart, .................... ,traeh ym llits dnatS
Don't beat so fast................. ....tsaf os taeb t'noD
'cause it's so hard....................... drah os s'ti esuac'
to make the beating last.... ....................tsal gnitaeb eht ekam ot

стискайте палци..следва наи-тежкия изпит досега...тъй наречената квантова химия е на ред.

удивителното е,че май я разбирам,което само ме кара да се съмнявам в душевното си здраве...искам да кажа, вие не бихте ли се притеснили?
Ами ако се озъбя като котката?
Ами ако дори по-зле?

Другата тема,която ме вълнува е предстоящият Трифон Порезан(не ме поправяйте, знам,че може да не е Порезан за вас, но Е за мен).
И така- къде ще се празнува?
Предложенията са от зле по-зле...да караме кънки през нощта?
О, хайде,някой ще си тръгне без пръст-два заради пияните кънкьори.

толкова отдавна...

...не съм го ползвала,че почти съм забравила за този блог.


но сега искам нещо да кажа,а именно:

писна ми,писна ми, писна ми, писна ми!

и още:

гадост,гадост,гадост!

и още:

аз ли съм идиот или има нещо криво?


и още:

мамка му!

щеше да има и ощ,но дойде цанзурата...

в общи линии май се разбира,че съм изнервена и ядосана,нали?

ехеее...

...как си мина лятото. чудно наистина...а си мислех,че ще продължи толкова дълго.
"Цели два месеца почивка"- така си мислех. И то-ето на! - средата на септември. И като се замисли човек с цялото това свободно време и пак много неща останаха недовършени. Отдадох се на четене и спане до късно. Но това пак е полза, нали?

Лятото е най-краткият сезон.

Цяло лято далеч от компютъра, телевизора и дори от обхвата на Глобул.

Къде бях? Ами наблизо...само на 80 км от София. Така че не вярвайте на онази реклама с космонавтите,които имат обхват на глобул и в орбита около земята.



аууу! горките...сигурно има и такава реклама за Сърбия, Черна гора, Албания...кой знае колко време са се носели в безтегловност :)

напоследък всички са много неактивни,че даже и някои си изтриха блоговете. Вече няма за какво да се пише или пък няма желание.

Защо във Варна ще строят стадион за 50млн. вместо да се направи нещо за хороата без домове и пътища след наводненията? Някой знае ли? Според мен е, защото да строиш домове на хората не е печелившо. Друга причина?

torn apart

най-ужасното чувство на света- да не можеш да решиш какво точно искаш. не избор от ранга на "кола или фанта" - нещо по важно,което не ти дава мира. КАКВО ИСКАМ ТОЧНО? an enigma wrapped in a mystery inside of a bitch..беше от един филм(или книга?!?!!), но според мен напълно подхожда на случая. е..да видим какво ще стане по-натам-часът и мястото на срещата са известни.
следете сериала
дали доня хуанита ще каже на карлос за неговата неизлечимо болна и отдавна загубена сестра близначка,която пътува с цирка?

F***ing Myspace

как може такава зарибявка! трябва да го забранят със закон...да няма достъп от България.. безкрайно безцелно подобряване на профил,който виждат приятелите ти и непознати ,за които не ти пука. не че и аз нямам профил...сесията се оказа дълга и безкрайно отегчителна-създадох профили наляво надясно и този беше един от тях. има нещо магическо в търсенето на детайли за страницата в myspace. ужасно но факт..всички сме зарибени:) дано да се отрибим скоро,че има и по-важни неща.

да участваш.

може би това е най-важното...да си бил там. може и да не е ,кой знае? но един ден,когато те налегне лошо настроение, ти(напук на всичко), си припомниш другите лоши моменти и ще си кажеш "да,но поне бях там,нали? не ме беше страх да отида." искам да играя докрай....за Бога, във Великата метафизична игра на Добри и Лоши аз имам по-лош късмет дори от децата с метафоричен пръст,пъхнат до втората фаланга в носа. дълбаенето продължава....

Powerless

иска ми се и аз да можех да си сложа батерии като дистанционното. Или да си имам зарядно.Но нямам. Ще ми се да съм на село,слънцето може и да грее,може и да не грее. Все тая. Но ще се тревожа за неща като "има ли дърва?" или "ох,кой ще мие чиниите?" Ще се чувствам добре,ще изляза на разходка в гората и ще седна на някой нисък хълм, ще пийна чай,просто седейки там и ще гледам в планината срещу мен. И няма да мисля за нищо. Просто ще си седя и ще се чувствам добре. А когато ми стане студено ще отида обратно до дома,до огнището,ще пия една ракия и ще си поговоря за отвлечени от настоящето неща..Колко искам да съм там.

Маца